Човекът е така устроен, че само когато усети дефицит и
лишения, чак тогава започва да забелязва и цени това, което е загубил. Когато
от чешмата ни тече чиста питейна вода в изобилие, по подразбиране ни се струва,
че това си е даденост на природата, която ни се полага и така ще бъде винаги.
От години учени и еколози предупреждават за проблеми и бъдещ
недостиг на чиста питейна вода дори в най-богатите природни кътчета на планетата.
Замърсяваме, не пазим, сечем гори и почти не мислим за това, че вбъдеще нашето
поведение ще стовари погубващо върху главите ни. Наводненията през последните години крещящо
доказват всичко това, но май пак оставаме глухи за сигналите и предупрежденията
от майката Природа.
„Вода има“ ще кажете…. „Та то като погледнeш Глобуса,
синьото е много повече.“
Да, има, но тя не става за пиене. За да съществува човекът
има нужда от чиста вода. Тя обаче е на изчерпване като ресурс и ако не се
отнесем отговорно, поколенията нямат бъдеще.
Замърсяваме, замърсяваме и си мислим, че тя – Земята може
сама да се пречисти, защото е феноменална сама по себе си. И може би е така….,
но пропускаме, че очиствайки се ще унищожи и нас. И то защото всъщност сме основният й проблем!
Време е да разберем, че няма по-ценно нещо за човека от
чистата вода. За да тече от чешмите обаче тази чиста вода, тя идва от някъде. При своят естествен кръговрат, променяйки
агрегатното си състояние, водата почти не променя своя химичен състав . Затова трябва
да сме наясно, че ако не пречистваме
потребяваната от нас в бита и
индустрията вода, то няма как в даден
момент да не се стигне до изчерпването на чистата вода.
Дори подпочвените води, част от които са минерални и лечебни
вече са доста замърсени от септичните ями, липсата на канализация и пречиствателни станции
в някои силно населени райони на Земята. Обикновено по тези места върлуват
инфекциозни болести и животът на хората е с много ниско качество, а водата,
която пият е източник на зарази.
Реките, езерата и подпочвените води на планетата Земя вече
не са в добро състояние в резултат на индустриялния бум и желанието на човека да живее в лукс и
удобства.
Чистата вода започва да намалява, но на никой не му се вярва
докато я има в изобилие на чешмата. Време е обаче да станем по-отговорни.
Да се вслушаме в сигналите, които учените и еколозите дават,
да започнем да пестим водата и да пречистваме тази, която ползваме, преди да я
върнем отново в природата.
